Дълго мислих каква да е темата на първата ми статия в този блог и в крайна сметка, тя ме намери – месец Рамадан (رَمَضان). Той настъпва след по-малко от 24 часа и обещава да донесе мир и благодат в сърцата на всички мюсюлмани.
Какво всъщност означава Рамадан (познат в България и като Рамазан)?
Рамадан е деветият месец според лунния календар, като продължава 29 или 30 дни. Той не е типично ислямски, а е познат още от времето на древните араби – езичници. През този месец, 610 г. сл.Хр. пророкът Мухаммад за първи път получава откровение свише, в което му се съобщава, че той е избран и неговата мисия е да предаде Божието слово на хората около него и да проповядва до края на живота си вярата в един бог, Аллах. Според фазите на луната, чрез прецизни физични изчисления, началото на месеца всяка година се измества и не се знае почти до последно кога точно ще настъпи. А настъпването му дава начало на годишния пост при мюсюлманите, т.нар. говеене (саум صَوْم ). Това очакване и трепет допринасят за празничната атмосфера, която се заражда в арабския свят още месец по-рано, когато семействата се снабдяват с качествена и вкусна храна, традиционна за региона и времето на постите. Такива са фурмите, с които започва първото хранене след залез слънце (наречено ифтар إفْطار ). Всеки, който е посещавал арабските държави, няма как да не е забелязал, че яденето на фурми е цял ритуал. Още от малки, арабите се научават кои сортове фурми за какво се използват, с какъв произход е по-добре да бъдат в конкретното време на годината и колко могат да се спазарят за тях, разбира се. Навсякъде из пазарите се продават сувенири, покривки и сервизи за хранене, специално декорирани за повода. Такива, между другото, може да намерите и в София, на ул. Цал Симеон, в малките арабски магазинчета. Говеенето е едно от петте религиозни задължения (Петте стълба на вярата, наред със засвидетелстването, че Аллах е само един и Мухаммад е негов пророк; молитва 5 пъти на ден; милостиня за нуждаещите се и поклонение в Мека), които всеки мюсюлманин спазва, за да изпълни волята на Аллах. То е символ на вярност и благодарност към Бог и неговия пророк, за това, че ги е дарил със свещеното слово и ги е насочил по правия път. Постенето е въведено още от самия пророк през 624г. като този месец се смята за свещен и говеенето не е наказание или мъчение, въпреки че е доста тежко, а е по-скоро шанс за каляване на волята и подготовка за всички предстоящи изкушения и предизвикателства пред истинския мюсюлманин. Всички здрави вярващи трябва да изпълнят това свое задължение, а ако са на път или възпрепятствани от извънредни обстоятелства, то следва да „върнат” пропуснатите дни в останалата част от годината. Това, на свой ред, налага пълно равенство пред Бог на бедни и богати и внушава чувство към обществена отговорност и идея за ислямска единност. При мюсюлманите, въздържанието не е само от животински продукти, а от всякаква храна, вода и удоволствия, от изгрев чак до залез слънце. Така постът във всяка държава започва по различно време и се изменя всеки ден, но протича по един и същи начин. За нарушение и прекратяване на говеенето се смята всякакъв вид попадане на нещо външно в нашето тяло - чрез смъркане, проникване, през рана или разрязване на стомаха или главата. Последното хранене преди началото на деня се нарича сухур (سُحور). То не трябва да е много солено и да те кара да ожадняваш, но пък трябва да е достатъчно питателно, за да те засити за по-дълго. С настъпването на изгрева, наред с телесните въздържания, мюсюлманите опитват да се доближат до Аллах, избягвайки гнева, свадите, клюките, насилието и злословието. Изпълняват битовите си задължения, учат, работят, чистят и щом залезът наближи, започва приготовлението на трапезата. Първата задача след приключване на поста за деня е изпиването на чаша вода и хапването на няколко фурми, така както е правел самият пророк. След истинската вечеря, големи тълпи се събират в джамията и започват заедно да препрочитат Корана от първата сура към последната, разпределени така, че да приключат с четенето в последния ден от месеца. Тове не е задължително, всеки може да си остане вкъщи и да си чете сам, но социалната роля на това време не бива да се пренебрегва. Защото животът продължава да кипи навън през цялата нощ. Заведенията и улиците са препълнени от приятели и семейства, завладяни от духа на свещения Рамадан, който завършва с показването на новия полумесец, бележещ и началото на месец шаууал. В ислямската култура има два религиозни празника – Голям (А'ид ал-Адхаа) и Малък А'ид ( А'ид ал-Фитр), познати при нас като Курбан байрам и Рамазан байрам/ Шекер байрам. В края на месец Рамадан се празнува Малкия А'ид, при който се приготвят огромни количества разнообразни сладкиши, посрещат се гости, посещават се близки и далечни роднини. Правят се общи молитви и се разменят подаръци, както между близките, така се дават дарове и храна и на нуждаещите се. Това е той Рамадан, идващ в целия си блясък, носещ вяра и божествено смирение, трепет, радост и воля. Надявам се, че съм успяла да ви предам поне мъничко от духа му, а ако искате да разберете повече за празниците в исляма, културните традиции, кога и как се появява исляма или как да подбирате фурмите, запишете се на курс в „Седеф” и задайте своите въпроси, на които с радост ще отговоря.
Благословен Рамадан на всички приятели мюсюлмани и до нови срещи!
رَمضان كَريم ويتقبل الله صيامكم وقيامكم ومبارك عليكم الشهر!
Поздрави,
Джулиана
Comments